Когато се говори за качеството на една нова жилищна сграда, вниманието най-често отива към фасадата, дограмата, общите части и видимите довършителни материали. Една от най-важните защити на сградата обаче започва много по-рано – още при нулевия цикъл.
Именно тогава се изпълняват основите и подземните части на конструкцията, които впоследствие остават скрити. На този етап се планират и изпълняват мерки за контрол на водата около сградата, хидроизолация на съответните конструктивни елементи и, когато проектът го изисква, дренажни решения.
Тяхната задача не е просто „да няма влага“. Целта е водата да бъде управлявана още преди да достигне до местата, на които може да създаде нежелано натоварване върху конструкцията и изолационните слоеве.
Какво всъщност означава „нулев цикъл“
В строителната практика с „нулев цикъл“ обикновено се обозначава началният етап на строителството до достигането на кота ±0,00.
В зависимост от конкретния проект този период може да включва:
- изкопните работи;
- подготовката на основата;
- фундаментите и фундаментната плоча;
- подземни стени и сутеренни нива;
- определени части от ВиК и други подземни инсталации;
- хидроизолационни и дренажни решения;
- обратни насипи и подготовка на терена около сградата.
Точният обхват зависи от конструкцията, терена и проектното решение.
Това е важен момент, защото след приключването му голяма част от тези елементи вече не са видими. Затова добрата подготовка и правилната последователност на работа имат по-голямо значение от последващи козметични решения.
Откъде може да идва водата около една сграда
Когато говорим за „влага“, често се използва една обща дума за различни явления.
При подземните части на сградата водата може да достигне до конструкцията по различни начини.
Валежни и повърхностни води
След дъжд или снеготопене водата попада върху терена около сградата. Ако вертикалната планировка и отвеждането са правилно организирани, значителна част от нея се насочва далеч от основите.
Затова оформянето на терена около сградата не е само въпрос на външен вид. Наклоните и системите за отвеждане на водата са част от общото инженерно решение.
Вода в почвата
Почвата може да задържа различно количество вода според своя състав, пропускливост и конкретните условия на терена.
При някои обекти проектът може да предвижда допълнителни мерки за отвеждане на вода около подземните конструкции.
Подпочвени води
При терени с по-високо ниво на подпочвените води проектното решение трябва да отчита това още преди началото на строителството.
Не всяка сграда се нуждае от една и съща система. Именно затова дренажът, видът на хидроизолацията и начинът на защита на подземните части се определят според конкретния обект, а не по универсална схема.
Каква е ролята на хидроизолацията
Хидроизолацията създава защитен слой между конструкцията и водата.
При подземните части това може да включва различни материали и системи според проектното решение – мембрани, рулонни материали, течни хидроизолации или други специализирани продукти.
По-важно от конкретната марка е системата да бъде подходяща за предназначението си и да бъде изпълнена като цялостно решение.
Хидроизолацията трябва да работи не само върху големите равни повърхности, но и около по-чувствителните детайли:
- връзки между хоризонтални и вертикални елементи;
- конструктивни фуги;
- преминавания на тръби и инсталации;
- ъгли;
- участъци около фундаментната плоча;
- връзки между отделни изолационни зони.
Именно добрата последователност при тези детайли помага изолационната система да работи като едно цяло.
Дренажът и хидроизолацията не са едно и също
Една от честите грешки в разговорите за строителството е дренажът и хидроизолацията да се приемат като взаимозаменяеми решения.
Те имат различни функции.
Хидроизолацията предпазва конструктивните елементи от проникване на вода.
Дренажът, когато е необходим и е предвиден по проект, помага определено количество вода около сградата да бъде събрано и отведено по контролиран начин.
Най-лесно може да се мисли за тях така: едната система защитава конструкцията, а другата подпомага управлението на водата около нея.
В някои проекти се използват и двете. В други характеристиките на терена позволяват различно инженерно решение.
При строителството на къщи например Акропол Билд посочва, че при необходимост от укрепване на терена могат да бъдат изпълнени подпорни стени с дренажни системи за повърхностни или високи подпочвени води, като тези дейности се подкрепят със съответните проекти.
Как изглежда една дренажна система около основите
Конкретното изпълнение се определя от проектантите, но принципът обикновено включва контролирано събиране и отвеждане на водата от зоната около подземните части.
В зависимост от проекта системата може да включва:
- дренажни тръби;
- филтриращ слой;
- подходящи фракции инертен материал;
- геотекстил;
- ревизионни елементи;
- определена точка или система за отвеждане на събраната вода.
Важно е всички тези елементи да работят заедно.
Например една дренажна тръба сама по себе си не е достатъчна, ако водата не може ефективно да достигне до нея или ако няма къде да бъде отведена.
Защо теренът около сградата е част от защитата
Работата с водата не приключва под земята.
След изграждането на конструкцията значение има и вертикалната планировка около сградата.
Идеята е повърхностните води да не се насочват към фундаментите.
Затова при проектирането на околното пространство се съобразяват:
- наклоните на настилките;
- нивата около входовете;
- дворните пространства;
- зоните около сутеренните стени;
- отводнителните елементи;
- връзката между терена и прилежащата инфраструктура.
Това е добър пример защо една сграда трябва да се разглежда като цялостна система. Хидроизолацията не може да компенсира неограничено количество вода, насочвана постоянно към основите.
Как се защитава самата хидроизолация
След полагането си хидроизолационният слой често остава в непосредствена близост до земния насип.
Това означава, че при следващите строителни операции трябва да бъде предпазен от механични увреждания.
В зависимост от системата може да се използва защитен или дренажен слой, профилирана мембрана, топлоизолационни плоскости или друго решение, определено в проекта.
Тази защита има практична функция – да не се наруши вече изпълнената хидроизолация при обратния насип или други последващи дейности.
Защо последователността на изпълнение е толкова важна
При нулевия цикъл различните строителни операции са силно зависими една от друга.
Една типична последователност може да включва подготовка на основата, изпълнение на конструкцията, полагане на необходимите изолационни слоеве, защита на тези слоеве и едва след това определени насипни и довършителни дейности.
Ако даден етап бъде пропуснат или изпълнен в неподходящ момент, достъпът до него по-късно може да стане значително по-труден.
Затова контролът на строителния процес е особено важен именно при скритите работи.
Какво означава „влага“ в готовата сграда
Важно е да се прави разлика между вода, проникваща през строителната конструкция, и други явления като конденз.
Те имат различен произход.
Кондензът например е свързан с температурата на повърхностите, влажността на въздуха и начина на обитаване и вентилация.
Това разграничение е важно, защото не всяко наличие на влага има една и съща причина.
Какво се взема предвид още преди изпълнението
Правилното решение започва още на проектно ниво.
Инженерите отчитат редица фактори, сред които:
- характеристиките на терена;
- нивата на сградата;
- конструктивната система;
- наличието на подземен етаж или гараж;
- данни за почвата и водите;
- начина на отвеждане на повърхностните води;
- предвидените материали и детайли.
Така необходимите мерки се определят според реалните условия.
Не е задължително две съседни сгради да имат напълно еднакво решение, ако конструкцията, нивата или особеностите на проектите им са различни.
Подземният гараж поставя допълнителни изисквания към детайлите
При сгради с подземен гараж или сутеренни помещения площта на конструктивните елементи, които контактуват със земята, е по-голяма.
Това прави доброто изпълнение на стените, фундаментната плоча, връзките и преминаванията на инсталации още по-важно.
В същото време подземното пространство включва рампи, канализация, отводнителни точки и технически системи, които също са част от цялостното решение.
Затова подземният гараж не се разглежда само като помещение за автомобили, а като част от инженерната инфраструктура на сградата.
Как се проверява изпълнението без да се превръща в „търсене на дефекти“
За бъдещия собственик не е необходимо да влиза в ролята на строителен специалист.
По-полезно е да разбира логиката на процеса и да знае, че тези елементи се проектират и изпълняват в ранните етапи на сградата.
Когато се интересувате от конкретен проект, разумните въпроси са свързани с общата организация:
- предвидена ли е хидроизолационна система за подземните части;
- има ли дренаж, когато условията го изискват;
- как се отвеждат повърхностните води;
- има ли подземни помещения и как са организирани;
- как се развива строителството по основните етапи.
Това е достатъчно, за да получите по-добра представа за проекта, без да търсите проблем там, където такъв не е установен.
Нулевият цикъл е основата на дълготрайното изпълнение
Хидроизолацията, дренажът и правилното управление на водата около сградата не са видими елементи след завършването ѝ, но са важна част от строителния процес.
Те започват още при проектирането и се реализират в момент, когато фундаментите и подземните стени все още са достъпни.
Добре организираният процес включва не една „магическа“ мярка, а комбинация от решения: подходяща конструкция, правилно положена хидроизолация, защита на изолационния слой, дренаж при необходимост и добре планирано отвеждане на повърхностните води.
След приключването на нулевия цикъл сградата продължава към следващите конструктивни етапи и постепенно достига до приемането на конструкцията.
За бъдещия собственик най-важното е да знае, че качеството на новото строителство започва далеч преди фасадата и интериора. Част от най-съществената работа се извършва именно под нивото на терена – там, където доброто проектиране и внимателното изпълнение остават невидими, но имат значение през целия живот на сградата.